Екологично предизвикателство
“Мъртвите Зони” в океаните наброяват около 500 с обща площ 4 500 000 km2 (размерите на Европейския Съюз). Основната причина за това е Еутрофикацията – излишък на хранителни вещества във водата, задвижван от почвената ерозия, канализационните системи и използването на големи количества торове от промишленото земеделие.
До 75% от торовете се озовават в морските крайбрежни зони, чрез реките, образувайки хранителен химичен „коктейл“. Той причинява огромен цъфтеж на водорасли, които, ако не се консумират по естествен начин – загиват. Поради тяхното гниене, това води до загуба на жизненоважен кислород, което заличава всички живи организми в района и се образува „Мъртва Зона“.
Хранителна сигурност
Очаква се ръстът на световното население, промените в храненето и намаляването на земеделските добиви да доведат до нуждата от увеличение на производството на храна с 70% до 2050г.
„За да се изхрани сегашното световно население от 7,7 милиарда души, 75% от обработваемите земи се използват за земеделско производство, включително животновъдство, което консумира 70% от питейната вода. И все пак, повече от 800 милиона души са хронично недохранени. От друга страна, Океанът заема повече от 70% от земната повърхност, но въпреки това рибарството и по-слабо развитият сектор на морските аквакултури произвеждат само 2% от световните храни“
Пазарен недостиг
ЕС е вторият най-голям пазар на миди в света, формиращ 35% от общия световен пазар, който се равнява на близо 700 000 тона, с пазарна стойност от €1,1 млрд. Въпреки световния ръст, през последните 30 години производството на ЕС е в стагнация. За да задоволи нарастващото търсене, европейският пазар е принуден да внася все по-големи количества миди от трети страни. Към 2016г. зависимостта от внос е 33% или 230 000 тона и продължава да нараства. Ситуацията в САЩ е още по-неблагоприятна с огромен дял на вноса от 95%, който показва сериозен технологичен проблем в индустрията.
Технология
Конвенционалните мидени технологии са разположени в най-рисковата част на водния пласт – повърхността, където деструктивната енергия на вълната е най-опасна за тях. Този ключов недостатък силно ограничава тяхното приложение до затворени, тихи заливи или близо до брега.